След рождения ми ден заминах на море, уж за няколко дни, и останах 5 седмици 🙂 ехххх хубаво беше. А започвам с рождения ми ден, защото един от подаръците ми беше 4 урока по езда.
Днес с Мимозка тръгнахке към вилна зона Килиите (посока Княжево) да пояздим 2 часа (колко наивна бях, че мога да яздя 2 часа!!!!).
Конната база се намира много лесно, карате по Цар Борис III (в София) и няколко километра след Околовръстното се появява първата насочваща табелка към конната база. Завивате в ляво и после следвате табелките, пътят има дупки на места, но е проходим. Ако има сняг, ще ви трябва по-сериозна кола, но може би на сняг не се язди?!
Та стигнахме до конната база и там започна избор на коне.
Инструкторът ми предложи кобилата Михаела „става и за бърза и за бавна езда, много хубав кон”. Викам си, щом е толкоз хубава, мятам се на нея. Михаела е доста висока кобила и като за първи път бързо се метнах отгоре й.
И веднага усетих, че тая работа с язденето не е лесна! Михаела веднага започна да си мърда главата и да дърпа юздите и аз залитах напред и се чудех как да я озаптя.
През това време Мимозка се сприятели с кобилата Фея, оранжево-кафява, по-ниска порода, стабилна и дружелюбна. Фея има малко конче Маруся, което подскачаше около нас и търсеше близост.
След като ни обясниха, как да завием (за да завием на ляво дърпаме силно левия край на юздите и потупваме с десния крак) и да спрем, тръгнахме да излизаме от базата.
Обаче Фея не искаше да тръгва и Мимозка се опитваше да я подкара, а през това време Михаела вече беше разбрала, че може да си прави каквото иска с мен.
Как да е, излязохме от базата и тръгнахме по асфалтиран път – инструкторът отпред, аз след него и накрая Мимозка. След 100 метра стигнахме до къща, в която имаше няколко кучета, които здраво лаеха и конете се подплашиха.
Фея се обърна и тръгна към конната база, отнасяйки Мимозка със себе си. Михаела взе много силно да си дърпа главата, което ме побъркваше, защото юздите ходеха напред-назад в ръцете ми и ме жулеха.
Инструкторът се чудеше на коя от двете да обърне внимание и върза Михаела (и мен) за едно дърво и хукна след коня на Мимозка. Как ги е настигнал не знам, обаче през това време Михаела стана неспокойна, взе да се върти, да дърпа глава, кучетата лаят и в този момент изгубих контрол над ситуацията и припряно скочих от коня.
След малко идват Мимозка и инструктора, помага ми да се кача пак на коня и се опитваме да тръгнем, ама не става, моят кон не ме слуша, а този на Мимозка пак иска да се връща. У мен се заражда идеята, че искам друг кон, а инструкторът предлага да се върнем в конната база и да вземам малкото на Фея, защото явно заради него тя не иска да ходи.
В базата аз си искам нов кон, дават ми Черньо, много бил послушен, хм.
За да е сигурно, че все пак днес ще яздим, иснтрукторът връзва коня на Мимозка за своя, а моя кон за този на Мимозка и като влакова композиция се отправяме да „яздим”.
От тук нататък „ездата ни” потръгна. Влязохме в гората и се разхождахме, седейки върху конете (за бърз ход не можеше да става и дума). Даже мааааалко ми хареса, само дето щом композицията ни спреше и Черньо започваше да си завира главата към краката и поводите яко се дръпват напред и надолу и пръстите ми се жулеха от изплъзващите се юзди, ама се опитвах да показвам, че владея положението като дърпах силно юздите (без особен ефект).
Докато изпитвах моите затруднения, Мимозка се забавляваше върху Фея и очевидно се кефеше 🙂 . Кончето Маруся подскачаше около нас и се втурваше и спираше внезапно. Хубаво е да видиш как се радва на живота 🙂
Пак ще се ходи на езда, трябва да намеря къде е удоволствието в него 🙂
Като последствие имам мускулна треска на дупето и малко на гърба и ръцете.
Ако искате да пояздите, звъннете на 0888 466 364, 25 лв. на час.
А ако искате да отслабнете, следвайте протеиновото меню 🙂
