Молекулите, които са свободните радикали, са им откъснали част от сърцето и те правят всичко възможно да си го възстановят цяло, като се щурат насам натам и откъсват парчета от сърцето на други молекули (или атоми или други структурни единици), като по този начин ги нараняват.
Настава война за „дай си ми част от сърцето“. Всяка молекула с наранено сърце тръгва на поход да си откъсне липсващата част, за да се почувства цяла.
Свободните радикали са войнствени и на всяка цена нараняват, за да възстановят сърцето си цяло. С други думи свободните радикали са структури, на които нещо им липсва и търсят това нещо в други структури, като им го отнемат и ги нараняват.
Това е приказното обяснение на свободните радикали 🙂
Не приказното обяснение е, че молекулите съдържат електрони, които са отрицателно заредени частици. Когато два електрона се свържат те образуват стабилна връзка (цяло сърце).
Когато молекулата има свободни (не цяло сърце) електрони, то те се превръщат в свободни радикали, търсейки свободен електрон (част от сърцето на друга структура), с което да се свържат и да станат стабилни (и спокойни 🙂 ).
Свободните радикали са много раздразнителни и лесно и бързо атакуват най-близката молекула и й отнемат електрон. Съответно тази молекула става свободен радикал и започва да търси начин да отнеме електрон от друга молекула, за да се почувства стабилна.
Веднъж като започне този процес, получава се каскада. Един свободен радикал става стабилен и веднага превръща друга молекула във войнствен свободен радикал, който търси да си открадне електрон, за да стане и той стабилен.
Това отнемане на електрони от молекулите и атомите е свързано с изменения в организма и води до увреждания на клетките и нашето ДНК. Когато се отнеме информация от нашето ДНК, това може да доведе до мутации и болести.
Спокойно, има решение на този процес. Но преди това да спомена, че свободните радикали са нормално явление в нашето тяло и имаме механизъм за тяхното неутрализиране, който се нарича антиоксиданти 🙂
Защо образуваме свободни радикали като са толкова вредни?
Свободните радикали не само вредят, но и ни състаряват, защото увреждат нашето ДНК, клетъчните мембрани и ензимите.
Въпреки това свободните радикали се образуват в телата ни и имат и добро приложение. Те имат важна роля в действието на имунната система. Белите кръвни телца изпращат свободните радикали да се „бият“ с бактериите и вирусите нашественици 🙂 Черният дроб произвежда и използва свободните радикали за детоксикация.
Нашето тяло произвежда свободни радикали като остатъчен продукт от много клетъчни реакции, усвояването на храната, дишането (разбирай и трениране) и други процеси.
Вредата от свободните радикали се нарича окисляване
Например като нарежеш ябълка и тя почернява, това е окисление. С времето желязото хваща ръжда, това също е окисление. Сега си представи това окисление върху себе си – почерняла и ръждясала 😀
С времето свободните радикали ни състаряват, особено ако водим начин на живот, който подпомага тяхното свръх производство. Защото можем да постигнем и обратното – с начина си на живот да държим свободните радикали в баланс.
Високите нива на оксидативен (окислителен) стрес влияят на всеки орган и система в тялото. Изследвания свързват високото ниво на свободни радикали със сериозни заболявания като рак, диабет, атеросклероза, Алцхаймер и синдром на пропускливите черва. Окисляването е основата за безразборното образуване на свободни радикали и увреждане на клетките.
Фактори, които повишават производството на свободни радикали
Антиоксиданти – балансират нивото на свободните радикали
Работата на антиоксидантите е да защитават тялото от свободните радикали. Антиоксидантите са група съединения, които имат уникалната способност да обезоръжават свободните радикали, преди да атакуват. Или с други думи, антиоксидантите размахват свободни електрони и привличат свободните радикали като матадори бик.
Свободният радикал грабва свободния електрон, и грейва доволен от живота – всяко желание за нараняване изчезва 🙂
Антиоксидантите са като позитивна полиция за свободни радикали. Конвертират ги в щастливи граждани 🙂 и така спират безразборното производство на свободни радикали.
Има стотици естествено съществуващи антиоксиданти. Някои антиоксиданти (най-мощните) се произвеждат от тялото, а други трябва да си ги набавяме чрез храната (или хранителни добавки).
Най-мощният антиоскидант, който тялото ни произвежда се нарича глутатион, също така ензимите супероксид дисмутаза (SOD), глутатион пероксидазите и глутатион редуктазата, CoQ10.
С храната можем да си набавим следните антиоксиданти:
Витамините C, E, A.
Витамин C – в 100 г храна – магданоз 133 мг, червените чушки 128 мг, киви 92 мг, броколи сварени 65 мг, копър 85 мг, портокали 53 мг, лимони 53 мг, карфиол сварен 44 мг, зеле 36 мг и други плодове и зеленчуци.
Витамин E – (за 100 г храна) слънчоглед 35 мг, бадеми 25 мг, суров спанак 2 мг, авокадо 2 мг, печена дива пъстърва 2 мг, тиквено семе 4 мг и др. В 1 с.л. зехтин се съдържат 2 мг витамин Е.
Витамин А – сурова тиква 8513 IU, печена тиква 15563 IU, печени сладки картофи 19218 IU, моркови 16706 IU, мандарини 681 IU, дроб 31 700 IU и др.
Минералите цинк, мед, магнезий, селен.
Цинк – за 100 г храна
Агнешко 5 мг, сготвен дроб 5.3 мг, тиквено семе 10 мг, телешко 4.5 мг, какао 6.8 мг, кашу 5.6 мг
Мед – за 100 г сготвен дроб 14 мг, тиквено семе 0.7 мг, какао 3.8 мг, кашу 2.2 мг
Магнезий – тиквено семе 262 мг, какао 499 мг, зеленолистни храни.
Селен – за 100 г сготвен дроб 36 мкг, тиквено семе 5.6 мкг. Бразилският орех е с много високо съдържание на селен и според мен може да се предозираш с него. 2-3 бр. бразилски орех покриват дневните нужди от селен.
Флавоноиди – съдържат се в кората на ябълките, цитрусови плодове, червеното грозде, така наречните берита (боровинки, малини, къпини, ягоди и др.). Съдържат се в много растения, така че яжте си зеленчуците и плодовете.
Каротеноиди – това са органични мастно разтворими пигменти, които се съдържат в много жълти, оранжеви и червени растения, затова е важно да хапваме и растителна храна. Моркови, кайсии, домати, сладки картофи, тиква. Интересен факт – диетата на фламингото е богата на каротеноиди и затова е с оранжево-розова окраска 🙂
В заключение
За да сме здрави и да забавим процеса на стареене е важно да хапваме храна богата на антиоксиданти, да тренираме разумно, да избягваме замърсена среда и да намалим стреса.
Само по себе си горното изречение може да ти докара стрес, защото е трудно в съвременния живот да постигнеш всичко това наведнъж. Затова започни с едно от нещата, например добави повече салати, като започнеш с една салата на ден.
Тренирай, така че това да те зарежда, а не да те изтощава. След време добави разходки в парка или най-добре след природата, но и парк с много дървета е супер 🙂 Опитай да спиш 7-8 часа на ден, ако не всеки ден, то поне през уикенда.
Каквото и да решиш, прави по едно нещо, постепенно и без стрес 🙂 Много промени наведнъж водят до стрес 🙂
Яж си антиоксидантите (салати) и свободните радикали бързо ще се конвертират в щастливи молекули 🙂
Стопи мазнините и извай тялото си за няколко седмици
От Руми Илиева, сертифициран фитнес треньорВиж как!