Започнах деня с четене на пощата и след това тренировка, кратка и смазваща за квадрицепсите (предната част на бедрата). 3 упражнения, които натоварват почти цялото тяло, като този път за уред използвах хотелската врата. Уверете се, че вратата е добре поставена на пантите и тогава пробвайте тренировката.
След тренировката изпих един суроватъчен протеин и след душ и подбор на дрехи за деня се отправихме на разходка из града. Хотелът ни (Омни) се намира във финансовия квартал на даун таун и около нас е пълно с банки.
Първата забележителност беше Транс Америка Пирамид, една от първите високи сгради в града, само я огледахме и снимахме.
Сан Франциско е с хубави улици, има атмосфера и е приятно да се шляеш без посока. Много дървета покрай сградите и по терасите.
На път за пристанището минахме през градски център с магазини и заведения за хранене, които бяха пълни с хора, беше обедната почивка. Решихме да хапнем на бързо, за да не си разпокъсваме разходката след това, а и нямахме идея на къде ще ни отвеят краката.
Избрахме си малко суши заведение, в което хапнахме сьомга, със салата и ориз (добре ми дойде за зареждане след тренировката).
Разгледахме пристанището и се чудехме дали да си вземем ферибот до затвора Алкатраз или такъв, който отива до моста Golden Gate (Златната порта). В крайна сметка решихме, че ще отидем до Fisherman’s Wharf и хванахме трамвай.
Трамваите са само по 1 вагон, доста претъпкани, може да си купиш билет от ватмана, но с точни пари.
Fisherman’s Wharf е забележителност, която се препоръчва във всички гайдове за Сан Франциско, но нас не ни впечатли. Място направено за туристи със заведения и магазини със сувенири. Може да се купят всякакви неща с надпис San Francisco – фланелки, чаши, стъкларийки …
Иначе добре са го направили, дървени къщички, цветя и е претъпкано с хора, които ядат.
Поразходихме се и се чудехме как да стигнем до моста Golden gate (няма трамвай до там, само автобуси и то се сменят), изтървахме ферибота, който минава под моста и около Алкатраз, когато попаднахме на колела под наем, с които можело да се отиде до моста.
Позачудихме се, особено аз, защото не бях карала колело от 20 години, а и във фитнеса това е пренебрегван от мен уред.
Е, взехме си колела и тръгнахме към Golden gate. Като се качих на колелото и взех да криволича, викам си „Май все пак се забравя как се кара колело”. Обаче след няколко минути бързо си припомних и много се зарадвах, че денят придоби такъв обрат.
От Fisherman’s Wharf до Golden Gate има вело алеи, по които е огромно удоволствие да се кара, няма коли, кара се покрай океана.
Доста се поозорих по нанагорнищата и добре, че колелото имаше скорости, та въртях като луда, но успях да се изкача. Схващането на скоростите на колелото също беше странно, моето имаше скорости и от ляво и от дясно и трябваше да ги комбинирам, а и да ги сменям само докато въртя педалите, а не докато съм спряла (може и да ги знаете тези неща, но аз последно карах Балканче и то нямаше такива екстри).
Спирах от време на време да направя снимки, много красиво, с алеи, полянки и много хора, които бягат за здраве. В Сан Франциско е пълно с хора, които бягат, много е популярно бягането по улици и паркове, а също и на пътеките във фитнеса.
Фитнеси има на всеки ъгъл и се вижда от улицата наредени хора на пътеки и тичат като хамстери 🙂
В Сан Франциско има постоянна мъгла, която не е ниско по улиците, но може да се види да докосва върховете на високите сгради и е странно как са направили град насред постоянна мъгла. Която е като течение, вижда се посоката й и как се движи. Сякаш е река от мъгла в небето.
Карахме колелата по целия мост Golden gate, по който имаше много пешеходци и още повече хора с колела. Карането на колело е много масово и са много добри, профучават покрай мен доста бързо.
След моста се спуснахме към градчето Салсалито (Sausalito). Вече доста се бях изморила, дънките ми отесняха, усещах си бедрата изморени и подути. От тук мислехме да продължим към съседния град да гледаме гигантски секвои, но имаше 15 мили до там, а наближаваше 18 часа.
Решихме да вземем ферибота от Салсалито до Fisherman’s Wharf. И други колоездачи бяха решили така. За ферибота си има отделни опашки за пешеходци и за колоездачи.
Возихме се 30 минути на ферибот и времето рязко се промени. През целия ден беше слънчево и леко ветровито, но сутрин и след 18 часа си става студено. Гледката от ферибота си заслужава, най-горе е най-хубаво и се вижда 360 градуса, като на бързо минахме и покрай затвора Алкатраз (той си е на остров), май това ще ни е гледането му.
<[/caption]
Пристигнахме обратно на Fisherman’s Wharf и решихме да хапнем от прочутата прясна морска храна и най-вече скаридите.
Аз си взех снапер на грил със зеленчуци на грил и колсло (зеле с майонеза), милото си взе риба тон на грил. Изпихме по чаша Калифорнийски Зинфандел (червено вино, много ни хареса).
След вечерята навън вече стана доста студено. Ако сте в Сан Франциско началото на юли, носете си шушляк или полар, нещо не обемно, но да спира вятъра.
Хванахме си пак трамвай, имат атмосфера тези трамваи, може би защото са пълни основно с туристи 🙂
Прибрахме си в хотела леко премръзнали и изморени. Получи се един хубав и непланиран ден, толкова разхвърляни туристи не бяхме били 🙂 Обаче много ми хареса, карането на колело е супер начин да разглеждаш град, в който има вело алеи и е помислено за това.
