Прекрасниии, как сте? Как беше уикенда? Моят беше страхотен, изпълнен с много бебешки смях и разходки. Уикендите хапваме навън през деня и на Макс определено му харесва, ресторантско бебе 🙂
Срещнахме се с наши приятели с 3 деца и Макс се захласна по едното момиченце. Като започна да се смее с глас и така няколко минути. Изключително сладко!
Хората с 3 деца са нечовеци! Имаме няколко приятели с по 3 деца и се възхищавам как се спраят с всичко. Добре че са усмивките на децата, защото точно, когато си най-изморен, идва детската усмивка, за да те вдигне и да ти даде нови сили. Не съм предполагала, че ще живея за усмивката на Макс.
С Макс ми се откри цял нов свят на бебетата. Като видя количка със зимен кош, значи вътре има малко бебе и ходя да го гледам. Видя ли бебе под 2 месеца и нещо в мен започва да трепти. Голям фен съм на новородени. Напомнят ми каква сладка, малка мишонка беше Макс.
Най-странното е, че преди Макс не забелязвах бебетата. А сега видя ли бебе и отивам при майката веднага да си говорим как се казва и колко е голямо. Аз съм интроверт и не заговарям хората. А сега, когато става въпрос за Макс и бебета съм екстроверт. Как се променя човек! И то от днес за утре 🙂
Другото сладурско нещо е, че захранихме Макс. Поръчах от Хранкоопа моркови и картофи, взех и авокадо и му дадохме да си избере какво иска да яде.
Първо хвана авокадото и бързо го изтърва, защото е хлъзгаво. После хвана моркова и дръпнах чинията с другите педложения, защото детето е добре да яде само една храна 3-7 дни и чак след това да се предложи следващата. Елиминационно хранене – ядеш едно нещо и наблюдаваш за симптоми за непоносимост.
Морковът не вървеше. Пробвах го, ами той недозрял, вярно био, но не беше вкусен.
Затова на третия ден минахме на картофи.
Аз съм фен на захранване водено от бебето, което означава, че той сам избира какво и колко да яде. Храните не се пюрират. Макс сам хваща картофа и го пъха в устата. Е, не успява винаги да уцели устата и аз пъхвам малко парченце картоф, но той си мисли, че сам се храни 😉
Идеята е детето първо да се научи да дъвче, а след това да гълта. Макс е шампион по дъвчене. Така сладко върти картофа в устата си и го ослюнчва добре, докато стане на каша. Така и вроденият им истинкт да се задавят и плюят, когато нещо премине зад средата на езика, изчезва по естествен начин. Този инстинкт ги предпазва да не гълтат всичко, което слагат в устата си.
Ако методът парченца, а не пюрета, не сработеше, щях да пасирам на Макс храна, не съм фанатик. Но исках да дадем на Макс шанс да дъвче и той го използва на макс 😉
Следващата седмица ще му дадем жълтък на яйце, а след това ще продължим с авокадото, което сам си избра.
За първа храна много се чудех какво да избера, като имах следните критерии – да е зеленчук (или по-скоро да не е сладко), да е българска храна, да може да се мачка между пръстите, което означава, че и венците ще могат да го смачкат.
Сварени картоф и морков отговаряха на това условие. Авокадото е плод, не е българска храна, но влезе в списъка ми, защото е вкусно, меко и може да се хапва и сурово.
Малко и за мен. За себе си реших да тренирам леко до пълно затваряне на малката диастаза, която имам. По-малка от 1 пръст е. Снимам Румитката за седмицата, а другите ми тренировки са ресторативни движения и упражнения, които не влияят на диастазата. Например, правя 3 серии по 50 клека, ритници назад и встрани за дупе, повдигане на гири встрани за рамо (но под хоризонталата, защото близо до нея и над нея яко се включва корема, а аз го пазя), кофички.
Интересно, че след ресторативните движения, като проверя за диастаза и тя се е затворила! Но после пак се отваря. Много е важно какво и как се прави през целия ден. Защото тренировката за диастаза е 20 минути, а през цялото останало време можем да съсипем всичко, като ходим неправилно, като стоим неправилно, като повдигаме детето неправилно. Много е трудно нон стоп да мисля, кое как да правя.
Най-трудно ми е да ходя с успоредни стъпала. Естествената ми походка е като на Чарли Чаплин с пръсти на стъпалата завъртяни навън. А пръстите трябва да сочат точно напред. Така се активират и мускулите на дупето. Стъпва пета, с пръсти се отблъскваме от земята, обтягаме коляното – това е правилната походка. Ръцете се движат напред назад свободно.
Доста нося Макс. Фен съм на това децата да бъдат носени, гушкани, полюшквани, така че да усещат много любов и грижа. В същото време да бъдат насърчавани да са самостоятелни, като с храненето, той се храни сам. Следвам детето, то ми казва кога какво да правим. Примерно къпя го 20-21.30 часа, според когато е спал последно. Ако се е събудил в 20 часа от следобеден сън, няма смисъл да го къпя и да започваме вечерните ритуали, защото му трябват 2-3 часа да е бодър преди да заспи отново.
Все още го кърмя на 3 часа, като няколко пъти тази седмица през нощта спа по 4 часа. Пораства 🙂 Преди не можеше да издържи повече от 3 часа между кърменията. Следвам детето и не му налагам нищо. Макс расте много позитивен, щастлив и с благ характер, знам го от достоверен източник – майка му 😀 Уж за мен щях да споделям и пак за Макс ме влече 🙂
Хайде да тренираме 🙂
Тренировката да се изпълни 3 пъти за общо 24 минути упражнения.
Използвам този комплект ластици.
Интервална тренировка, 4 интервала 60/60
1. На ЛЯВ крак, ДЕСЕН крак ритник напред и назад до везна, срещуположна ръка напред-назад
2. Като 1 на другия крак
3. Скок Махало с ластик + ръце разгъване за трицепс
4. Ластик зад гръб, лява ръка държи ластика, ДЯСНА ръка обтяга напред + ЛЯВ крак повдигане встрани
5. Като 4 другата страна
6. Гребане ЛЯВА страна, повдигане на ДЕСЕН крак, ластик застъпен с ЛЯВ крак
7. Като 6 другата страна
8. Сумо клек с ластик и пружиниране долу.
