Снимка от: http://www.flickr.com/photos/kinderu/2328911735/
Представям ви нова рубрика в сайта – Йога
Ще се води от моя учител по йога – Надя Гаврилова
С Надя се запознах преди повече от 10 години. Приятелката ми Ира беше чела статия в списание Егоист за йога центъра в х-л Ганеша, зад Плиска. Не знам защо точно там беше избрала да ходим, но Ира ме е светнала на много неща в този живот (червеното вино, книгите за магьосници …), някак винаги знае какво ще ми хареса (дарба) и заради нея отидох, не че исках да ходя на йога. Точно в този момент бях много стресирана от обичайните неща – бързане, липса на време, неудовлетвореност от работата, несигурност … търсене на себе си …
Слизаме под земята, нещо като мазе, всички си събуват обувките и аз правя каквото правят другите. Влязохме в стая покрита с килими, имаше възглавници около стените. Седнахме в поза Лотос (ох, толкова неудобно, болеше ме гърба, раменете ми падаха напред и надолу, гръбнакът ставаше котешки … коленете ме боляха в тази поза, изключително неудобно. По съвет на Надя подпъхнах възглавничка под дупето, където е опашната кост и стана малко по-добре).
Започнахме да пеем мантри (приличаше ми на секта, не разбирах какво пея, но опитвах да повтарям каквото чувам). От време на време отварях очи да видя какво става около мен – нищо не ставаше.
Правихме асани. Беше доста трудно, голямо дърво бях. После изпълнявахме дихателни техники, харесаха ми. Накрая легнахме по гръб с глава към Надя, затворихме очи и тя започна да ни води на вътрешно пътешествие в тялото. След 30 секунди бях открила йога – за мен йога беше релаксация!
Заниманието продължи около 2.5 часа, много дълго, обаче след това се чувствах невероятно добре. Смеех се, закачах се с минувачите (нетипично за моята интровертна същност), подскачах вместо да ходя. Станах редовна в уроците по йога за около 1 година. С мантрите така и не се разбрахме, на мен просто не ми пасваше да пея неразбираеми неща – харесваха ми асаните, дишането и релаксацията, а другите неща правех от уважение към Надя.
През годините Надя много пъти ходеше до Ашрам (университет по Йога) в Индия и всеки път като се върнеше беше заредена с нещо ново, на което ни учеше. Моят досег с йога беше на приливи и отливи. Имах години прекъсване, после пак се занимавах, прекъсвах.
Последно преди 2 години Надя отново се беше върнала от Ашрама и пак сформира курс. Всеки урок започваше и завършваше с пеене на мантри. И като се отворих за мантрите! Пеех с такъв кеф и така хубаво ми ставаше от това пеене! И до ден днешен имам 2 любими мантри, които от време на време изникват в главата ми и започвам да пея – на улицата, под душа, на ум докато чакам за нещо, докато шофирам открих, че ме докарват до особено състояние и не е добре тогава!
Йога за мен е откритие на различни етапи в живота, усещам я различно всеки път и не винаги опитът е бил позитивен. Това, че я оприличавах на секта заради пеенето не ми даде възможност да го усетя по-рано. Може би защото мозъкът ми беше промит с представата за секта, а и защото пея много зле! В училище толкова се срамувах да пея и всъщност никой не ме е чувал да пея, защото знам, че не мога. (Обаче ще запиша любимите си мантри в мое изпълнение, за да се отърва от срама! И ще ги сложа онлайн, мисля, че това ще ме освободи, само да събера още смелост! А и ще е забавно, нали на караоке най-смешни са бездарниците :)))) )
В следващите статии на Надя ще ви споделям какви са били моите първи впечатления от техниките, за които тя пише. Помолих Надя да започнем с това, което мен ме запали, защото имаше мигновен ефект – йога Нидра, но ще говорим за сега само за релаксация, а като напреднем ще преминем към йога Нидра. Оставям ви с мислите и гласа на Надя.
Защо йога?
От Надя Гаврилова
Когато се стремим да се чувстваме добре, по усет търсим местата, начините, хората и методите, които биха ни помогнали. Искаме да сме сигурни, че сме попаднали на точното място и ще получим точните отговори. Така е когато съзнаваме отговорността за собственото си тяло, спокойствие и равновесие. И най-малкото неразположение в тялото или лошо настроение могат да ни накарат да загубим трептящото като златна треперушка, отразяваща играта на светлината, чувство на бликаща отвътре радост. Случва се и за дълго да забравим това искрящо чувство, което ни принадлежи по право като човешки индивиди.
Как се случва така, че се откъсваме от изначалната си природа на радост и хармония? Каква е причината да забравим нещо, което олицетворява живота в неговата същност? Каква е първата грешна стъпка, която извършваме? Инерцията. Инерцията, която щом веднъж бъде допусната да действа, бавно и неусетно замъглява осъзнаването ни и ни отдалечава от усилията да се поддържаме истински живи. Като се е намести в живота ни тя, към нея се присъединяват умората и ди-стресът. (Ди-стресът е минаване отвъд границата на поносимост към стрес, докато стресът е полезен за поддържане на активността ни).
Те ни отнемат яснотата на осъзнаването – не можем да видим ясно какви действия да предприемем, за да тушираме и намалим умората и ди-стреса. Така попадаме във владение на навика и то не в позитивен смисъл, а навикът от своя страна със своята природа на механична повтаряемост затвърждава тенденцията на отдалечаване от радостната ни същност. И ето как понякога с години по инерция живеем без радост и от това не се чувстваме добре.
А как да поддържаме живо осъзнаването си, знанието кога как да действаме, за да запазим благоденствието си? Как да поддържаме позитивните усилия да парираме навика и да вършим полезни неща, подкрепящи нашата цялостност и хармония?
Отговор на тези въпроси можем да намерим в така наречените холистични системи на познание. Такива са йога и медитация, хомеопатия, астрология, аюрведа, въобще всички науки за човека на древните цивилизации – тантрическа, ведическа, китайска, атлантическа и т.н. Всички тези системи за хармоничен и цялостен живот са взаимно свързани и имат една цел – поддържане на радостта и благоденствието в живота.
Да вземем йога – това е система, чиито практики произлизат от тантрическата цивилизация, която датира от преди 10 000 години. За целия този дълъг период тя не само се е оформила и съхранила като наука за усъвършенстване на човека, но и е била през цялото време доразвивана от множество мъдреци, учени, йоги и риши. Йога е стройна и систематизирана наука и нейните техники и методи, както и техния положителен ефект, са изпитани лично от древните и съвременни мъдреци и йоги.
Съществуват различни типове йога, според характера на практиките, предназначени за различните нужди, наклонности и темпераменти на хората – раджа (царска), гяна (на познанието), карма (на непривързаното действие), нада (на звука), кундалини (на еволюционната сила), крия (на движението), хатха (на равновесието между слънчевата и лунната енергия в нас), и др. Всеки вид йога взаимства от останалите и може да се ползва и самостоятелно като цялостна сама по себе си система, но най-добре в комбинация с някои от останалите нейни разклоненията за по-пълно и цялостно въздействие. По-нататък ще се задълбочим в някои от различните практики и методи на йога.
Йога и релаксация
С всеобхватността и дълбочината си йога като наука ни дава отговори на въпроси относно това как да се чувстваме и живеем добре, а и на още много други въпроси от психологически и философски характер. От йога можем да вземем точно толкова, колкото се нуждаем на определен етап. Тя така или иначе има за цел да доведе до дълготрайно и ненарушимо преживяване на състояние на блажена радост, дълбоко спокойствие, добро самочувствие и увереност, към които всеки се стреми.
Думата „йога“ означава единение, свързване, сливане с това състояние и качество, което е естественото и присъщо на живота, но забравено от нас. Разбира се, постигането на крайната цел в йога не се случва мигновено, а е процес, продължителността на който зависи от разстоянието, на което сме се отдалечили от себе си и от това вътрешно присъщо състояние на благоденствие.
В този процес на връщане към позитивното в нас, със всяка стъпка вътрешното състояние на благоденствие започва да привлича позитивни ситуации от обкръжението ни. И така постигаме цялостност.
Първата техника в йога, която е основна за всички типове йога, е релаксацията. Без да развием способността да се отпускаме, не можем да практикуваме нито асана (удобна поза или движение), нито дихателни техники, нито пранаяма (акумулиране на жизнена енергия), нито медитация (сливане с вътрешната ни същност).
Какво значи да сме способни да се отпуснем? Ние често разчитаме на външни методи като забавления, алкохол и т.н. Но чрез техниките за релаксацията се учим да го правим сами и независимо от външни средства. Да се отпуснем означава да съумеем да изскочим извън забързания бяг на времето, да откраднем един миг от него и да го разтеглим и удължим, така че да забравим за всичко останало. Съществува само този миг и ние в него. Защо губим представа колко време е минало, когато преживяваме нещо неочаквано или нещо много красиво? Защото умът се откъсва от затворения кръг на навика и стреса, в който иначе цикли почти постоянно. Колко хубаво е чувството, когато умореният ум се разположи с удобство и уют в скута на релаксацията!
Като техника релаксацията не изисква кой знае какви усилия – да останем насаме със себе си от 5 до 30 минути, да се настаним удобно на стол или за предпочитане, ако условията позволяват, да легнем на пода или на леглото по гръб и да следваме мислено инструкциите, които текат на запис или на живо.
От Руми: А сега изключете звука на телефона, Skype, затворете в друга стая домашните любимци. Уверете се, че нищо и никой няма да ви прекъсва 20 минути.
Пуснете видеото по-долу, легнете по гръб и слушайте инструкциите (не е за гледане, а за слушане).
И да пишете как се чувствате след като направите релаксацията, нормално е да заспите първия път ;), но даже и от това ще се почувствате по-добре!
