
Избрах място за почивка много бързо. Написах в Google “best Italian beach” и първият резултат беше “Rabbit beach” (на Италиански е Кала Конили) на остров Лампедуса. По-късно разбрах, че може да е близо до България, но се пътува почти колкото до Карибите. Тръгнахме в 7 сутринта и пристигнахме в 22 часа, като сме летели в трите полета общо 5 часа и имахме 10 часа престой по летищата.

Кацнахме в Лампедуса в 21 часа, местно време (-1 час от България). Полетът от Палермо е 45-60 минути с витлов самолет (Милото забелязва такива работи, за мен витлов, реактивен, все е самолет).

Има 2 полета всеки ден, сутрин и вечер. Другата възможност е полет от Катаня или ферибот от Малта.

/бялата сграда в ляво е нашият хотел Port Hotel Calandra, има комплекс с име Calandra, който е различен и се намира на една скала, не е в града/
От хотела предлагат безплатна услуга, вземане от летището, което е супер близо до центъра, но все пак не е за ходене пеш. Не знам какви са другите възможности от летището. Не видях таксита, а и на такъв малък остров, таксита звучи странно 😉
Хотелът ни се намира на пристанището и стаята ни има огромна тераса с изглед към морето. Така изглежда вечер, хванахме пълнолуние.

Това ми е мечта – да живея на брега на морето и сутрин да пия кафе с тази гледка.

Закуската в хотела не става – кроасани, някакви сладки опаковани неща, хляб, конфитюр, масло .. и плодове. С плодовете ме спечелиха – има от хубавия сорт червени ябълки, които в България най-често са грашкави (тази дума в София обикновено не я разбират, имам предвид, че вътре са меки, ако някой се сеща как се казва по Софийски 🙂 ).

Но пък кафето компенсира лошата закуска, която и да е хубава обикновено пропускам. Първо пия едно кафе по италиански – късо, само каймак. После пия още едно по Американски – дълго. Пия и 2 чаши вода. Съзерцавам. Така ми е хубаво да гледам морето, лодките, слънчево е, пеят птички.
Хотелът се движи от двама души – мъжът от Тунис, жената от Румъния, не са собственици, но се държат като такива. Много внимателни, усмихнати, мили и готови да помогнат на италиански с жестове :)Хотелът е много чист, не знам дали е така през сезона (юли, август), когато има много туристи, основно италианци. Ние сме дошли преди сезона и островът е почти празен. Не всички заведения са отворили.

Интересно е, че заведенията работят до около 14 часа, после има обедна почивка и след 17-18 часа отварят за вечеря. Да, ама аз като не закусквам, точно докато са в обедна почивка изгладнявам. И ме спасяват доматите.

О, какви домати има на Лампедуса. Обожавам чери домати! А тук ги има в изобилие. Най-много харесвам продълговатия вид, супер, супер сладки, със силен аромат на домат. В момента, в който забиеш зъб в доматчето и се стича сладък сок с аромат на растение.

Когато доматите са скоро брани имат този аромат на растение, който помня от детството, когато късах доматите от корена и ядех като ябълки. Толкова сладки, сочни, ароматни, наистина ги ям като череши. Нямахме чиния в стаята и затова ги миех и ядех, миех и ядях ……

На тази снимка изядох малко над 1 килограм. Питах Милото дали иска домати, той каза не и аз си ги хапнах сама. Но на последното доматче ми стана тъжно, че не е опитал тези божествени домати и му го дадох. Като ококори едни очи и каза, че такива домати не е ял от 20 години. Е, то едно доматче сигурно голяма слачова му се видя!
Първия ден отидохме на плажа близо до пристанището. Плажовете не са големи и наричат плаж всяко миниатюрно заливче. Водата е синя и прозрачна, а пясъкът бял – приличали на карибски плажове. Били сме в Коста Рика и по цвят наистина приличат, макар плажовете там да са по-големи.

Аз не мога да издържам на слънце повече от 30-40 минути и обикновено съм под чадър или обличам дълги ръкави и панталон, за да се скрия като ми изтече времето. Обаче гледам на плажа има чадъри и са големи, не е като да си ги носи човек. Разпитвам седи ли някой под този чадър, но на английско-италиански нищо не разбрах. С жестове ме насочиха към човек, който седи до куп с шезлонги. И с него водя „разговор“ на италиански с жестове. Накрая разбрах, че идва с чадъра и го забива, където искам! Има много хитро устройство, с което лесно издълбава дупка и хоп, имаш огромен чадър. Обаче драмата не свършва. Понеже има вятър, под чадъра ми е студено! И се започна едно местене, под чадъра, извън чадъра …. А Милото през това време си лежи и се пече, много трае и на студено и на горещо, не е като мене. Добре, че ми е свикнал и не ми обръща внимание 😀
Морската вода на острова е ненормално синя и прозрачна, сякаш с Photoshop са я обработвали. Малко студена беше за моя вкус, макар че, ако няма вятър ще е добре. Опитах я само с пръстчетата на краката.

На острова прочетох “Autoimmune Disease The Flame Within” (втората възможност е за електронна книга за 10$), даде ми нови идеи за експерименти. Препоръчвам я, само внимателно с лекарствата, които са споменати, аз лично не бих ги пробвала на своя глава! Бих пробвала алтернативните методи и то много внимателно и консервативно – толкоз по тази тема (нека не го дискутираме в коментарите, каквото исках казах, който иска ще прочете книгата и ще реши за себе си 🙂 )!
Очаквай Плажове в Лампедса, храна В Лампедуса, романтична вечеря в Лампедуса 😉
Стопи мазнините и извай тялото си за няколко седмици
От Руми Илиева, сертифициран фитнес треньорВиж как!