На третия ден от почивката ни летяхме от Сан Франциско за Лос Анджелис. Полетът е малко над 1 час и при кацането се отвори хубава гледка към града. Лос Анджелис се намира на огромна територия, от самолета не се виждаше края на града.
Вътрешните полети си чакат багажа на място, където всеки има достъп, може да влезе който иска от града и да си вземе куфар, това беше много шокиращо, но ме увериха, че там никой не правел така (не крадели?!).
Посрещнаха ни наши приятели, Здравко и Павлина, и веднага ни закараха край океана да хапнем в CheeseCakeFactory.
В Лос Анджелис много често се чака, за да те настанят, има опашки от хора, които искат да ядат.
Менюто е огромно и има за всеки вкус храна, като се започне от здравословни предложения и се стигне до такива по 1500 калории порцията. Всичко си пише колко е калорично, това много ми хареса.
Ние си избрахме 2 салати, едната с Ахи тон, другата със сьомга, огромни са и стигат да се нахраниш, всъщност всичко за ядене в Щатите е огромно.
За десерт си взехме един чийз кейк, парчето също беше двойно и безумно вкусно, но за моя изненада не съм направила снимки.
След хапването решихме да се разходим по Promenade, намира се до плажа Санта Моника и е една от малкото изцяло пешеходни улици на Лос Анджелис. Приятна е за разходка.
Има нов открит мол в края на улицата, където седнахме да пием кафе и да бъбрим. Присъедини се още една българска двойка и бъбрихме за живота в Лос Анджелис, ето какво разбрах:
Много лесно е да се започне бизнес, а ако е заведение, едва ли ще фалира, защото храната е популярна и всички ядат.
Минимумът доходи, за да живееш в Лос Анджелис е 2000$, като половината отива за наем (всъщност в зависимост от квартала наемите са 1500-2500$, така че 1000$ е разход, ако делиш с някой квартира. Разбира се има и много по-високи наеми, това е за апартамент с 1 спалня).
Без работа няма да останеш, винаги има нужда от сервитьори. За Щатите е характерно оставянето на бакшиш, задължително е, защото това е заплатата на обслужващия персонал. Бакшишът е 15-20% и ако не оставиш може да се стигне до скандал. Учащите могат да си помагат с доходи, като сервират по 4 часа на ден и си докарват 150-200$ от бакшиши, доход без данъци.
В Лос Анджелис има данък 9%, така че цените които са написани не са крайни, а без данъка. Единствено на храните данъкът е включен в цената и пак не е сигурно.
Без кола е трудно да се придвижваш. Разстоянията са огромни, градът се намира на много мили площ. Макар, че открихме, че има много добър градски транспорт, който има невероятен сайт metro.net, въвеждаш си адреса, от който тръгваш и адреса, на който отиваш и ти казва кой автобус от къде да хванеш, къде да слезеш и после с кой автобус да продължиш … В градския транспорт се возят хора, които явно нямат възможност да си купят кола, основно цветнокожи, после нямало расизъм (но видимо има сегрегация), хм! Ако няма хора на спирката и никой не е заявил желание да слиза (дърпа се едно въже, което минава през целия автобус), автобусът не спира. Разходи ли пестят, странно ми се видя, но ако пътувате с градски транспорт, задължително си заявете, че искате да слизате. Автобусите имат електронни табла на които пише имената на следващите 2 спирки.
Кризата е започнала да си тръгва от Щатите и е видно по пълните заведения и магазини, макар че в бг по време на кризата също бяха пълни, странна работа.
Всеки си върши работата, особено обслужващия персонал (наблюденията ми са от магазини, заведения, туристически обекти, нямам впечатления от други професии). Толкова мили и любезни, гледат да ти помогнат веднага.
Не се краде и е безопасно в определени квартали. Видях отворени прозорци на коли, дамските чанти са без цип и всеки може да бръкне в тях!!! Престъпността си имала нейни квартали и там си седяла, мнооого странно ми се струва.
Разходихме се покрай плажа Санта Моника.
За вечеря хапнахме в Суши ресторант, който отвън приличаше на църква.
Сушито беше много добро, както и коктейлът, който пих. В Щатите пиенето на коктейли е много популярно, може би защото са мноооого вкусни. В България нямаме традиция в правенето на добри коктейли, даже едно обикновено Мохито не е вкусно, а е толкова лесно, имаш рецепта, спазваш я, получава се хубав коктейл.
Прибрахме се изморени, с много впечатления и нетърпеливи да разглеждаме града. На следващия ден Хънтингтън Лайбрари беше на ход 🙂 Невероятно място, за което ще пиша в отделна статия.
