Вторият ден в Париж беше много хубав за мен, защото се бях наспала, грееше слънце и облаците на небето бяха като за картичка (ще видите на снимките по-долу), не спрях да се усмихвам 🙂 Може да прочетете и за Париж ден 1.
Стартирахме с разходка покрай Сена.
Толкова е хубаво да има голяма река в града.
Мостовете са разкошни, използват се за почивка и са осеяни с катинарчета.
Има поверие, че така се заключва любовта.
Качихме се на лодка, за да стигнем до катедралата Нотердам.
Обаче картите не са ми силната страна и обърках спирката, та имаше повече за ходене. Междувременно наближаваше време за срещата ни с Ели на Ками и както почти бяхме стигнали до катедралата Нотердам, пъхнахме се в метрото в посока Монмартър (кварталът на художниците). Срещнахме се с Ели пред Мулен Руж и заизкачвахме стръмните улички.
Спряхме да похапнем в много приятно заведение с огромни порции (по Американски, а не по Френски).
Това е закуско-обяда ми, пропуснах тялиателите (не ям глутен), а салатата беше истинска изненада – не само че огромна, но и хранителна – много риба тон, яйца, че й пържените картофки хапнах (бяха истински, а не бланширани). Такъв обяд ме държи сита поне 6-7 часа.
Продължихме изкачването и влизах да снимам интересни места, като това кафе-бар с невероятна атмосфера.
На върха се намира Сакре Кьор, базилика с невероятна гледка към Париж, туристическо е, но е задължително да се види гледката, макар снимките да не предават колко е хубаво.
Пътят надолу прекъснахме за кратко Капучино.
Тук сме цялата компания и с Ели – нашият прекрасен Гид 🙂
Слязохме до Мулен Руж, където се снимахме на шахтата, на която всички се снимат, голямо ветреене на коси падна 🙂
С метрото слязохме до по-централната част на Париж за кратка разходка и към спирка на лодката, с която да видим отново Айфеловата кула, но от реката и след това да ни върне близо до ресторанта, който нашият домакин беше резервирал за типична френска вечеря.
Много харесвам мостове, лампи и филмови облаци.
Докато чакахме лодката облаците и светлината се променяха …
Слънцето залезе …
Вечерната разходка с лодка беше приказна.
Цветовете и светлините създават съвсем различна атмосфера от дневен Париж.
И тук изненада, лодката приключи работа и трябваше да търсим начин да се върнем близо до Лувъра.
След известно ходене намерихме влак, който обаче не спираше много близо до ресторанта за вечеря. Опитахме да хванем такси от улицата – невъзможно, подозирам, че имат различни правила за такситата, защото последния ден за летището видяхме, че се хваща от стоянка, на която има опашка и всеки си чака реда, а не просто вдигаш ръка и който превари се качва, културна работа 😉
Жоро търпеливо ни чакаше, заведението (Chez Denise) пълно, само с резервации, а ние закъсняваме 40 минути! Обаче като си турист няма как да планираш кое колко време ще ти отнеме и колко е далеч. Менюто беше само на френски (каква изненада), исках английско меню, но Жоро ме посъветва да не ги обиждам 😉
Поръчахме виното на заведението, беше леко и плодово, макар като проверих алкохолното съдържание, беше си нормално. Избрах някаква бяла риба, не познах каква е, защото беше опушена.
Десертът беше много интересен, макар да е с глутен го опитах. Реване сиропирано с много ром, даже носят бутилка да го наквасиш още 🙂 Това е хубава идея за моето протеиново реване, вместо част от водата (примерно ½) да се сложи ром, или направо без вода, само ром 🙂 – реване за възрастни.
След дългата разходка и обилното хапване всички по леглата, а някой на лаптопа 😉
