С Ками сме приятелки повече от 30 години. Запознахме се на 6 години и от тогава сме приятелки. За късмет в Бургас живеем в един и същ блок и в съседни входове, но не се познавахме преди да ни събере общото ни гардеробче в предучилищната – съдба.
После седяхме на един чин до края на седми клас, когато кандидатсвахме в различни гимназии. Прибирахме се от училище хванати за ръце и ходехме в крак. С Ками мога да си бъбря за всичко, както и да си мълчим с часове, всякак ни е добре, разбираме се без думи, имам много силна връзка с нея и усещам, ако нещо й се случва (започвам да я сънувам поредни вечери).
Преди повече от година Ками от време на време подхвърля да водим майките си в Париж и аз все отговорям „Да, ще ги заведем“, но нищо конкретно. В момента, в който взехме решението, по-малко от месец ни отне подготовката – самолетен билет, застраховка, спане. За първите две се погрижи Ваня от Стела турс (02/981 60 53 – тя няма представа, че й правя реклама, но й пратете поздрави от Руми и Ками 😉 , силно я препоръчваме).
За спането пуснах до мой приятел имейл със заглавие: 4 жени търсят подслон в Париж
Здрасти,
с една приятелка ще водим майките си да видят
Париж. И се чудех дали можеш да приютиш 4 жени?
Пристигаме 30.09, тръгваме си на 4.10.Плащаме в натура – домашна ракия и пастърма 🙂
Не се притеснявай да ни откажеш 🙂
Поздрави,
Руми
Е, отвори ни се парушата, имахме осигурено спане, при това апартаментът се оказа точно до Лувъра, всеки ден минавахме от там, голяма красота!
Париж в чест на Майките
И така тръгнахме четири Софиянки 🙂
Пристигнахме четири Парижанки 🙂
На летището ни чакаше Ели, приятелка на Ками (аз също имам моя Ели в Париж, но за нея ще разкажа по-късно). Ели ни беше направила програма и имаше големи планове за нас, снабди ни с карти на града и метрото. От Парижкото летище има опция за влак (линия B) до града, цената е 9 евро на човек. Но тъй като бяхме 4 си взехме такси, почти същото е като цена.
Нашият домакин, Жоро, ни чакаше, беше сготвил безумно вкусно (ерген е, готви превъзходно, апартаментът беше чист и подреден, разбира от вино, душа човек, ако има интерес, моля заявете в коментарите 😀 ).
Първия ден имахме следобеда за разходки. Тръгнахме към Лувъра да си хванем hop on hop off автобус, с който да разгледаме Париж от високо и бързо.
Градините на Тюйлери (пред Лувъра) са чудесно място за разходка и да се напечеш на слънце.
Няма много дървета, по-скоро поляни и всичко е много поддържано. Направи ми впечатление, че няма майки с деца в Париж. Такава градина в България ще е пълна с деца и майки.
Предварително бяхме избрали автобусите на Open tour. Най-изгодно е да си вземете билет за 3 дни с включена разходка с лодка – може да се качвате и слизате колкото пъти искате от автобуса и лодките и да ги използвате за градски транспорт.
Недостатък е, че работят до 19 часа (лодките до 20 часа), като след 18 часа реално се неизползваеми, защото се движат само в една посока (движат се в кръг) и ако са подминали спирката, до която искате да стигнете, не ви вършат работа.
Но за сметка на това Парижкото метро е много добро (Ками смята, че не е добро, но с Ками харесваме различни неща и сме на различни мнения винаги, което никога не ни е пречело 🙂 ) Метрото работи до 00.30 часа.
Слязохме на Айфеловата кула, на която исках да се качим, но опашката беше дълга (четох в Интернет, че има хора чакали по 5 часа да се качат!), така че само се снимахме.
Това ми е трето посещение на Париж и предишния път (преди 10 години) имам снимки как държа кулата в ръце, обаче сега не може да се направят, защото са заградили тревните площи пред/зад нея.
Айфеловата кула много ме впечатли, защото е построена във време, когато технологиите на са били развити, направена от толкова много детайли, изглежда красива и здрава.
Отправихме се да гледаме залеза от кулата Монпарнас, това е най-високата сграда в Париж, при това в центъра и има 360 гардуса гледка. Беше малко след 18 часа и не можахме да хванем автобусчетата, така че тръгнахме пеш към кулата. Вървяхме пеш от сградата на Инвалидите (както я кръстихме, но става въпрос за Les Invalides – 7 сгради, в които се помещават военни музеии. Сградите са много красиви отвън, не съм ги снимала) до кулата Монпарнас.
До върха на кулата Монпарнас се стига със супер бърз асансьор, но скоростта избощо не се усеща.
Слиза се на етаж, който е закрит и през прозорците може да се види Париж във всички посоки. Гледката си заслужава.
По стълби се изкачват още 2-3 етажа и се озовавате на покрива, който е на открито, но има предпазни стъкла (само на няколко места има предвидени места с по-малки стъкла за снимки, но там от Японски туристи не можеш да се вредиш).
Така че снимките не станаха кой знае колко добри. Изтървахме залеза, но успяхме да хванем как светва Айфеловата кула, постепенно светлините се усилваха докато накрая заприлича на Коледна елха (малко е кичозно според мен) с много движещи се, мигащи светлини, предполагам, че се вижда из цял Париж.
След кулата се прибрахме и Жоро ни нагости отново 🙂 Пийнахме и много добро вино (аз само 1 чаша, че ме чакаше работа), но нищо не съм снимала от вечерята. След това всички по леглата, а аз пред компютъра да правя хранителни режими (в Париж работех по 2 часа сутрин и вечер, защото имаше заявки за нови режими; всеки си прави избора какво да пропусне и какво да хване в този живот, няма постижения без усилия и лишения!).
Това беше много дълъг ден за мен, не бях спала предната нощ (от превъзбуда ли, пълнолуние … не знам) и за моя радост заспах веднага. На следващия ден бях нов човек, не спирах да се усмихвам, толкова е хубаво да се наспиш и да си с мама в Париж, но за това утре ще разкажа 🙂
Въпрос на деня
Как си представяте романтично посещение на Париж?
Отговор на Руми: Предишния път бяхме с Милото и сега всяко място, кеото си спомнях ми напомняше за него, което правеше всичко романтично. Определено пак ще се ходи в Париж с Милото 😀
