В живота си съм учила много неща, от Автоматизация на производството в елитен електро-техникум, през научна информация в Библиотекарския институт, социална психология в Университета та до екзотични науки за тогавашното време като йога, хомеопатия, астрология – западна и ведическа, ароматерапия, аюрведа.
С йога започнах да се занимавам на 17-годишна възраст. Практикувах редовно 6 месеца и усетих много силен ефект. Разбрах, че ей това е моето нещо в този живот. Разбрах го още като прочетох няколко изречения в първата книга по йога, която ми попадна преди да тръгна на занимания. И те бяха, че йога ни помага да развиваме качествата си, характера си и ума си.
После на 24 отидох за първи път в ашрам, и то в Индия – „Бихар Скул ъв Йога“ за 6-месечно обучение по йога философия, психология и практики, както и йогийски и духовен начин на живот. То напълно промени живота ми. Привлече много позитивни събития, хора и работа към мен. Практикувах съвсем редовно садханата си (духовната практика). Ден без нея бе ден без въздух, със умора и неяснота на преживяванията. 3 години превеждах духовни книги, практикувах садхана и ходех на киртани – любимата ми практика – пеене на мантри с приятни простички мелодии.
След тези три години пак отидох на обучение в ашрама на моите учители, този път в новосъздадения първи в света университет по йога „Бихар Йога Бхарати“. Една година след като се завърнах в България започнах да споделям натрупаното знание и преживяване с останалите – имахме създаден вече йога център. Започнах с едно занимание на седмица – много силно събитие е това да застанеш и да предаваш онова, което досега само си приемал. Толкова огромен заряд енергия се получаваше, че ми трябваше точно цялата седмица, за да го смеля и да улегне в мен… а за посетителите не зная…
Последваха посещения за специфични невероятно зареждащи и пречистващи събития в двата ашрама в Индия – в Мунгер и в Рикхия – 1999, 2004, 2005, 2007, 2008, 2009, 2010, а тази година 2012 отново останах 7 месеца в ВСЙ на обучение, като в момента съм все още в Индия и през декември ще посетя още едно от тези скъпоценни събития, наречени ягя. Всяко посещение презарежда батериите, дава ново вдъхновение и творчески подем, за да се върна и работя пълноценно и с отдаденост.
Аюрведа също изучавахме по време на тези обучения, а през 1993 преведох първата книга по аюрведа в България „Съвършенното здраве“ на Дийпак Чопра. Оттогава съзнавам въздействието на храните, начина на живот и работа, климатичните условия и всичко около нас върху това как се чувстваме и колко сме здрави.
През 1993 започнах и 2-годишен дипломен курс по хомеопатия, който имаше 1-годишно продължение с изучаване на основни медицински знания и проследяване на случаи. Хомеопатията ми даде способността да приемам всички странности на характера и поведението на хората не като нещо дразнещо, а като нещо специфично, което се търси като показател за намиране на лекарството в хомеопатията. (А знаем колко е трудно да сме приемащи по отношение недостатъците на другите хора). Едва, когато имаме приемане, можем да развием състрадание. Така се и получаваше.
Астрологията ме застига с гръмотевична сила на периоди откакто се помня и е онзи неустоим чаровник, който единствено може да ме държи будна цяла нощ да чета със стръв, търсейки да намеря връзката между излъчването на планетите и нашето поведение, взаимоотношения, успехи и провали.
Аромотерапията бе моя любов много преди да се появят етеричните масла по пазара и помня, че ходех в единствената лаборатория, която познавах на Ив. Вазов в София да си прося масла, които не се продаваха иначе на пазара.
За билките също в ранните си години обичах да чета и да ги търся по българските поля и планини. Камъни, кристали, цветове, цветята на Бах, всички тези знания ме очароваха и ме държаха в плен достатъчно дълго, за да ги опозная и ползвам първоначално за себе си, а по-късно в съветите и препоръките по време на консултации с клиентите си. По време на хомеопатичното си обучение се запознах и с метода на радиестезията, който се оказа най-добрият ми приятел в търсенето на точния метод за подпомагане на здравето – моето и на клиентите ми – през всичките тези години.
През 15 годишния ми опит като йога учител експериментирах за първи път в България с йога за бременни, изучаване на английски език с методите на йога, нада йога (йога на звука). Дотогава йога бе известна само като физически пози и дихателни техники. Но традицията, в която съм се обучавала – Сатянанда йога – дава може би най-обширното и всеобхватно познание. В нея има всички видове йога и няколко от философските системи, запазени от ведическо време – веданта, тантра, самкхя, като информира за всички останали философски системи, а и духовни традиции и школи по йога. И именно това ми хареса в тази традиция – приемането, широтата на възгледите и прецизността на познанието. Учим с уважение за всички основни традиции от древността до днес. Учим древни текстове, съдържащи ключовете към себе-познанието.
<А когато моят гуру (просветител, буквално онзи, който прогонва тъмнината, като внася светлина) по духовния път, Свами Ниранджанананда веднъж каза, че разбирането е най-важното човешко качество, си препотвърдих за себе си, че, ето защо той е мой гуру, защото най-съкровеното за мен откакто се помня като самоосъзнат индивид е било разбирането и истината. И двете намирам в съприкосновението с тези мъдри, учени хора, олицетворяващи висша степен на съвършенство в поведение, изказ, начин на работа и управление на огромни институции и събития, справяне с проблеми, взаимоотношения с хората, внимание, загриженост и разбиране към онези в нужда. Да, както учителите по английски ме дариха със знания, които ми дадоха възможността да пътувам свободно в множество страни и да попивам различни култури, така учителите по духовните и холистични науки ме ориентираха и продължават да ме водят във вътрешния ми път.
