Лампедуса е Италиански остов в Средиземно море (червената точка на картата). По-близо е до Африка отколкото до Европа и географски всъщност е част от Африка. Може да се стигне до него с полет от Палермо или Катаня или ферибот от Малта и някои италиански градове. Островът е малък, приблизително 11 на 3 км.
Лампедуса е остров за почивка предимно на италианци, чужденците са малко.
Островът не е луксозно място. Постройките често имат нужда от саниране.
Вижда се простряно пране и много боклуци, но по-скоро на местата, които не са посещавани.
Плажовете и местата, които са посещавани са чисти, но докато пътуваш или вървиш се вижда много боклук.
Уникалното на Лампедуса са скалите, от които има страхотна гледка към морето, малките заливчета, вкусната храна и милите хора.
Юли и Август е пълно с италианци, които винаги говорят много, бързо и с темперамент 🙂
Храната
Местните се изхранват основно чрез риболов и туристически услуги. Морската храна е силно застъпена. Много ни хареса рибата Dentex приготвена по местна рецепта, печена в сол със сос от лимон, каперси и билки (мащерка). Това е бяла риба, която не разбрах как се казва на български, ако някой знае да сподели. В Укипедия пише, че се среща и в Черно море? Има мирис не на риба, а на водорасли.
За първи път я пробвахме при Мариано. Ресторантът е точно на пристанището до бензиностанцията. Ресторантът е семеен. Мариано посреща гостите и взема поръчки. Майката готви, дъщерята сервира, готви и помага, където има нужда. Много сладко семейство, което за малко да не оценя.
Вътре ресторантът е като пещера, сякаш издълбан в скалата (ефект е, не е в скала). Менюто е само на италиански, никой не говори английски! За малко да си тръгнем, защото нямах никаква представа какво има за ядене, но Марияно си посочи окото и после в посока към кухнята. Разбрах, че ме кани да видя храната 🙂 Кухнята беше идеално чиста! Избрах Dentice риба от плато и на изглед 🙂
За благодарност Мариано ни носи мариновани морски дарове и посочва към себе си и после с жест към нас “Подарък от него за нас”.
Храната се приготвя бавно, 30-40 минути за печена риба, което е знак, че храната е истинска. Понеже не знаеше как да ни каже, че още малко остава до готовата риба, ме извика отново в кухнята да видя до къде са стигнали с печенето. Много мило ми стана, че се опитва да се разберем без думи!
Докато стане рибата ни донесоха обичайния панер с хляб, обаче при Мариано беше препечен и намазан с билки и може би малко зехтин. От 1 година не бях яла толкова хляб (избягвам глутен) – то било много вкусно! И като почнах филийка след филийка, поливахме с вино – хапнахме по библейски.
Докато стане рибата изпихме малка бутилка вино и дойде втори панер с хляб. Безумно вкусно и простичко.
После идва рибата и Мариано пита той ли да я обезкости или ние, това показано с много жестове 😀 посочвам празната бутилка вино, носи ни още една 🙂
Искаме сметката, а Марияно сочи столовете да седим. След малко идва с чийз кейк.
Леле леле, много, безумно, мега, гига вкусен, с много масло, а сладкото отгоре с малко захар, така че да се усеща аромата на плодовете! Изядох си го до трошичка.
Силно препоръчвам ресторанта на Мариано “Delfino blu”. Всеки ден опитвахме нова храна.
Италианците имат 4 ястия на хранене – антипаста (предястие), първо ястие (спагети), второ ястия (нещо с месо, риба или пица), малка салата.
Изядох пица с 4 сирена (pizza quattro formaggi). Беше много вкусна. Супер супер тънко тесто с много сирене, чак мазно ми стана.
Пробвах спагети с риба тон (прясна, а не от консерва), много вкусни. Спагетите разбира се сварени ал денте (твърдо сварени, леко сурови).
Салатите са много вкусни заради пресните зеленчуци. Не знам дали се отглеждат на Лампедуса, но са много, много свежи и ароматни.
Сладоледът – помнех го по-вкусен от посещението ни в Рим преди 5-6 години.
На едно място имаше сертификат за произход и видях, че се прави с маргарин. Не си взех от там, защото не искам да ям маргарин, но предполагам, че и на другите места е същия. 4 пъти ядох сладолед.
Виното
Хареса ни местния сорт червено вино Nero D’avola. Пихме и Сицилиански Shiraz.
Превоз
На острова няма градски транспорт или таксита, просто е много малък. Макар, че в този пътепис се споменава за 2 автобуса. Може да се наемат мотопеди и ATV-та. Местните и туристите нон стоп пърпорят с мотопеди – това е най-разпространеният превоз. Ние предпочетохме ATV и мисля, че това е по-добрият избор, ако се обикаля целия остров. Може да се стигне от единия до другия край, но на места пътят свършва и е нещо като черен път, кал и камъни, с които ATV-то перфектно се справя, а и си е адреналин Местните хора са много лежерни и спокойни. Питахме къде да паркираме ATV-то и дали е безопасно да го оставяме – отговориха, че няма никакъв проблем да го оставяме, където искаме. А и на остров, ако някой го открадне, къде да го скрие 🙂
Може да се наеме лодка за цял ден и да се обикалят заливите около острова и да се намери необитаем мъничък плаж.
Плажовете
С плажовете изживяхме културен шок, защото в България плажовете са големи. На Лампедуса плажовете са малки и казват плаж на всяко място с 5 квадратни метра пясък.
Хубави са плажовете, но са малки. Слънчев бряг и Златни пясъци ще им се сторят безкрайни на Лампедусци 🙂
Най-известната забележителност е плажът Rabbit Beach (Cala Conigli).
Пеш от градчето ще е може би около 1-2 часа разходка. С превоз е 10 минути, има малък паркинг, след което се върви пеш надолу, но са направили културна пътека. Мястото е поддържано и съжителстват диви растения и посадени от човека.
Навсякъде расте мащерка (през месец май) и ароматът е приказен. Магарешките бодили са в страхотен цвят и са огромни (през месец май).
Пътеката се спуска леко надолу и достъпът е лесен.
На този плаж снасят яйца защитени костенурки, което не ми се вижда вероятно в днешно време. Твърде населено е, за да отидеш да родиш там, но знам ли?!
Плажът е с бял пясък, водата е ярко синя. Няма чадъри и заведения, трябва да си носиш всичко, което ти трябва (вода, чадър).
Романтична вечеря
Не се сдържах да „сготвя“ на острова. Имахме прекрасна огромна тераса и вечеря с изглед към морето ми звучеше много романтично. Е, не беше на терасата, защото много духаше, а и се бяхме намръзнали на ATV-to (около 18-22 градуса е вечер, май месец, но като духа се усеща по-студено).
„Сготвих“ скаморца, моцарела, провалоне, песто Дженовезе, маслини, брезаула, чери домати и зелени салати. Поляхме с червено вино препоръчано ни от местен собственик на магазин за сирене и вино. Любим човек, вкусна храна и вино – романтика 🙂
Хранене по време на пътуване
Докато сме на път не ям докато не видя нещо, което харесвам. В самолетите храната е много лоша и не ям. Предварително си запасявам с бадеми, които минават през проверката на летищата, но често забравям да ги взема в чантата, и този път забравих. Но полетите бяха кратки и 1 ден без храна не е проблем. След като пристигнем компенсирам като нямам никакви забрани и ям колкото и каквото искам.
На летището в Мюнхен открихме хубав салатен бар, където си сглобих страхотна салата (550 гр.).
Харесах си и салата от варени картофи, не успях да ги изям, беше огромна порция.
Снимах 1 кръг от една от тренировките, които правих на острова, скоро ще я публикувам 🙂
