Връщам се изгоряла на деколте и клин, ъхххх. Днес се събудих с аларма в 7 сутринта, спала само 5 часа, облякох 7/8 клин и айде към Симеоновския лифт. Имах среща с Влади и Ники, с които учихме заедно в колежа Биофит, и с още няколко души, с които се запознах днес.
Уж знаех как се стига до лифта, но като минах покрай табела „Бистрица“ усетих, че май не съм в правилна посока. След бърза справка по телефона разбрах, че съм хванала Симеоновско шосе, а трябвало преди IKEA да свия на табелата „Симеоновски лифт“. Споменавала ли съм, че съм Блондинка по душа (тъмната коса е камуфлаж)?
След като завих на табелата реших, че пак може да се объркам и се заоглеждах за хора с раници, които сигурно към лифта са тръгнали. Видях трима младежи и ги спрях с въпроса „За лифта ли сте? Качвайте се!“ Хич не се замислих, че сама жена качва трима мъже в колата, блондинка!
Пристигнах при групата, която ме чакаше много позитивно и спокойно, а те мислят, че водя още трима с мен, които незнайно защо ги подминават и отпрашват нагоре.
Лифтът е много готин, с модерни билети, има и хубава тоалетна на началната станция. Возихме се до последната спирка, около 20 минути.
След това тръгнахме яваш яваш нагоре. Наклонът е супер малък, във Велико Търново е по-трудно да се разхождаш. Не съм планинарка, но ме загложди да се изкачвам на стръмен склон и да се позадъхам.
От лифта до връх Камен дел е около 70-80 минути супер бавен ход. Имаше много хора и всички се поздравявахме с „Добър ден“ като се разминаваме – много ми хареса, не знаех, че така се прави!
Снимахме се по пътя. Тук съм с любимите ми колеги Ники и Влади, които са перфектни фитнес инструктори. Ники, 089 3420 539, тренира клиенти в West Gym и други фитнес зали в Люлин, София. Влади, 088 5687 543, тренира клиенти във фитнес зала Галерия, Лозенец, София. Оставям телефоните им с тяхно позволение, ако искаш да тренираш с инструктор.
С Влади си мерихме плочките 😀 – неговите са по-големи 😉
На върха са камъните, от които гледката е супер – София на длан. Ейййй там живея, виждаш ли 😉
Ники може да вдигне 50 кг с 1 ръка 😀
След „покоряването“ на върха си харесахме голям плосък камък и обядвахме. Бях си взела бадеми, ябълки и Инка бери.
Инка бери са нещо като кисели стафидо-шипки. За първи път ги ям, видях ги в My organic market и веднага ми се прииска да ги опитам. Вкусни са, не съм проверявала какво съдържат, което е нетипично за мен 🙂 Много върви бадемче с Инка бери.
По пътя обратно срещнахме още един Влади, който направи снимка на цялата група 🙂 Радвам се, че се запознах с всички вас, беше ми супер приятно, пак да ме поканите 🙂
Видяхме малка змия и се зароди спор това Усойница или Пепелянка е (или друго ли спореха, за мен са едни и същи?).
Видях и жаба, която като опитах да снимам нямах никаква представа къде е на снимката и като натиснах копчето за снимане, телефонът намери жабата, огради я с квадратче, фокусира и я снима!!! Е как става това не знам! Аз не виждам жабата, а телефонът я вижда! Опитай да намериш жабата! Машала технологии!
Имаше табели, че се срещат мечки и елени, но може би трябваше да ги търся с телефона, защото не ги видях 😉 Някой разказа история за спрей против мечки, вярно ли има?
Готино е да направиш нещо супер нетипично и да нарушиш ритъма на навика 🙂 На това му викам активна почивка 🙂
А сега как да се снимам с изгоряло деколте и прасци, ще тренираш ли с инструкторка с аграрен тен 😀
