Най-честият виновник за наднорменото тегло са сладките и тестените храни. Напоследък пощата ми прелива от писма на желаещи да влязат в перфектна форма и със сигурност има повече сладко зависими отколкото наркотично зависими. 90% от хората, които ми пишат имат проблем със сладкото – това е новата наркомания!
Искам да ти помогна да не си Сладък наркоман 🙂 Аз също бях Сладък наркоман. Когато дойдох да уча в София (1994), всеки ден ядях по 1 шоколад, понякога по 2. Като си представех, че ще сляза от 26ти блок в Студентски град и долу ще си взема шоколад, направо треперех и го изяждах по обратния път, преди да стигна до стаята.
При мен спирането на сладкото отне години и беше на етапи. Първо намалих сладкото, после спрях всичко купешко тестено. До преди година и нещо все още ядях купешки шоколад от време на време, но последният ми статус е никакво сладко, освен ако не е домашно приготвено, някой не ме почерпи (празник) или сурови купешки торти – и трите се случват все по-рядко. За сметка на това ям колкото искам плодове.
Странична информация: В хранителните режими, които изготвям, ограничавам плодовете до 1-2 на ден и клиенти често ме питат дали не може като мен да хапват повече плодове. Моята цел не е да отслабвам, а да поддържам форма (освен това не ям хляб, ориз, овесени ядки; само от време на време картофи, бобови). След като постигнеш желаната форма, и ти може да ядеш колкото искаш плодове и с тях да заместиш сладкото.
Може би не осъзнаваш, но имаш да водиш сериозна и трудна битка. Сладкото е пристрастяващо и ако вече си зависима, имаш дълга борба. Абстиненцията е колкото ментална, толкова и физическа. Ако си свикнала да получаваш бърза енергия от сладко – тялото ти иска отново бърза енергия. Може да имаш главоболие около 3-4 дни след като спреш сладкото, при някои хора може да е до 7 дни. Обикновено след 7мия ден започваш да контролираш желанието за сладко, но ако опиташ и съвсем малко отново ще изостриш апетита си. Макар че има хора, които ако си хапнат 2 блокчета шоколад и им минава глада за сладко. Ще се спра на това по-надолу.
Отказване на сладкото
Първи етап. Сладко се яде в определени дни. Примерно всяка събота, когато семейството се събира заедно. Или всеки петък правиш супер яка, по-дълга тренировка и сладкото е твоята награда. В този етап, освен че ядеш сладко само при определени поводи, сладкото не ти е забранено. Ако извън определените от теб случаи ти се прияде, ядеш. Обикновено мисълта, че нямаш нищо забранено, ти дава сила. Този етап може да е 6 месеца.
Втори етап. Като първия, но сладкото трябва да е домашно приготвено. Тук си затруднена от това, че трябва да намериш време да го приготвиш, което е ограничение. 6 месеца.
Трети етап. Като втория, но започваш да намаляваш захарта и брашното в сладкишите. Заменяш ги с плодове. 6 месеца.
Четвърти етап. Тук гладът за сладко вече е под контол и не би трябвало да го изпитваш изобщо. Доволна си, че приготвяш „по-здравословни“ варианти на сладкишите и ги ядеш осъзнато и планувано. 6 месеца. (не обичам думата здравословно, защото нищо не означава, обикновено показва, че някой започва да мисли за здравето си. Хората, които от години подбират храната си не използват „здравословно“, защото всичките им избори за храна са само „здравословни“. Т.е. храната става само „здравословна“ и няма нужда да се слагат уточнения).
Пети етап. Можеш да гледаш как някой яде сладко и това не предизвиква сладка лудост в мозъка ти. Чудиш се и ти ли така налудничаво си изглеждала. Горда си, че можеш да устоиш. Ядеш сладко само, ако някой те почерпи или си на заведение. 6 месеца.
Шести етап. Не се сещаш за сладко, а ако се сетиш си представяш, че ще те замърси. Все едно да пиеш вода от локва. Храниш се чисто, подбираш храната си и съзнателно не искаш да се замърсиш. Това е моят етап 🙂 в който внимавам да не изтрещя и да развия фобия от сладкото. Нямам фобия и мога да ям сладко, ако искам. Примерно 3 дни бях в Бургас и мама беше приготвила сладкиш без глутен (с оризово, бадемово и сусамово брашно), с ябълки, канела, масло мммм – супер вкусен беше. Изядох 2/3 от тавата за 3 дни 🙂 Но знам, че мама е проучила какво ям и не ям и се е старала за този сладкиш. Исках да я зарадвам, а сладкишът беше страхотен!!!! Дали защото отдавна не бях яла, но много ми хареса. Но знам, че е този сладкиш и край!
Контролиране на сладкото
Един ден седмично/месечно ядеш колкото и каквото сладко искаш, на корем. Ако може в този ден, преди голямото преяждане да направиш яка силова тренировка, по-дълга от обичайната. А на следващата сутрин да направиш ниско интензивна аеробика на гладно, над 20 минути. Ниско интензивна аеробика означава с равномерно темпо – скачане на въже, бягане. Личният ми опит с подобен свински ден не е добър. Имам много силен спад на енергията, не се чуствам добре, а на следващия ден имах много силен глад за сладко. Но има хора, за които това работи.
Ако си от хората, които могат да се задоволят с малко, яж си всеки ден по няколко бискивити или блокчета шоколад (това не означава, че го одобрявам и че ти давам разрешение, а че приемам, че сме различни и имаме нужда от различен подход. Освен това сме на различни етапи в развитието си, което не означава, че някой е напред или назад).
Ако си под голям стрес, отказването на сладкото/цигарите … ще увеличи стреса. Може сега да не ти е момента, просто чети това информативно и някой ден, когато не си под стрес, опитай да намалиш/спреш сладкото.
Това, че веднъж си опитала и не си успяла в борбата със сладкото, да не те отказва. Продължавай да опитваш. Ще се изненадаш как всеки път става все по-лесно.
Странична информация: клиентка ми сподели, че по празниците е издържала да е на хранителен режим, а след това една вечер тотално се е наяла с каквото си е мислела, че иска. Резултатът е разтройство, треперят и ръцете и краката. А най-хубавото е, че вече има негативен спомен за преяждането 🙂 Следващия път като й се прииска да се натъпче ще си спомни треперенето и колко зле се е чувствала. Така се обръща мача – с негативни спомени за уж вкусни неща 😉 Освен това тялото й очевидно иска бързо да се отърве от храната и затова получава разтройство.
Ако си на режим и преядеш със сладко – хубаво – станалото станало, хайде обратно в режима 🙂 Все пак си човек, а не робот. Не се вини, че нищо човешко не ти е чуждо.
Осъзнай, че спирането на сладкото е промяна на начина на живот, а не нещо временно от днес за утре. Ще правиш крачки напред, ще правиш и назад – важното е крачките напред да са повече 🙂
Това, което сега ти се струва невъзможно, след време ще се чудиш как си била толкова слаба – или поне аз така се чудя на себе си.
Ако децата ти са малки (под 2 години), замисли се искаш ли да станат Сладки наркомани. За деца над 2 години според мен вече е трудно да се направи промяна, защото са опитвали шоколад и бонбони и е трудно да се обясни защо нещо толкова вкусно е вредно. Ако някой ден имам деца не бих им давала нищо сладко. Сега така мисля, но си представям колко е трудно като гледат рекламите по телевизията. Между другото не яж нищо, което си виждала в реклами. Не се сещам да рекламират плодове и зеленчуци 🙂
Странична информация: за храненето на децата имам идеи, но съм „е..ач теоретик“ 😀 и не знам дали са приложими. Мисля си, че децата сладко и тесто не трябва да опитват. Че трябва да се хранят, когато се хранят, а не нон стоп да дъвчат нещо. Вече е обичайна практика всяка майка на малко дете да има винаги солети в количката. Като ревне детето и му се запушва устата със солети и бисквити. Разбирам, че и майката е човек и иска малко спокойствие … Как се справяш, когато детето хленчи и не искаш да му дадеш солета?
Заключение: Мисля, че храната ще става все по-лоша и по-лоша. Светът върви натам. Няма как сама да си гледам цялата храна, това е връщане назад (което много ме влече, а и съм помагала на баба в градината и с животните, но това означава да работя, за да се изхранвам, което всъщност всички правим, но пред компютрите, производството …). Може би затова след определена възраст хората се връщат на село.
Екс Сладка Наркоманка,
Руми
ПП Извинявам се, че последните 2 седмици много бавно отговарям на имейли и коментари, но получавам около 150-200 писма на ден и ми е невъзможно да отговарям бързо. Изобщо нямаше да напиша тази статия, ако в кафето, което отидох да работя, интернетът не работеше, моят безжичен интернет също не сработи и нямам достъп до пощата си и данните на клиентите 🙂 Но се сетих, че мога да пиша и после да публикувам вкъщи. И още нещо интересно за броя на писмата и трафика на сайта. Понеделник и вторник писмата клонят към 200, трафикът на сайта скача много, в сряда има лек спад и намалява до събота. В неделя започва да расте. Обяснението ми е, че след сряда се мисли за купон и забавления, а от неделя има гузна съвест и желание да се неутрализира ефекта на уикенда 🙂 Права ли съм?
