Завърнах се от семинар в Денвър, САЩ – беше страхотно преживяване! Срещнах се с хора, чиито блогове следя отдавна и ме мотивираха да творя и да се развивам. Страхотно е да усетиш атмосфера на промяна и стремеж да правиш нови неща, да помагаш и да се развиваш. Заредена съм позитивно и съм уверена, че ще сбъдна проектите, които все отлагам, заради липса на време, страхове и други подобни спирачки на прогреса 😉
Изпращам ти топлина и прегръдки 🙂
Много слънце, прекрасен климат и мили хора – това е Канкун за мен.
С Милото си направихме няколко дни почивка в Канкун преди семинара.
Канкун е много, много слънчев. Времето през Май е страхотно, топло без да е горещо, около 30 градуса. През този месец все още няма много туристи. Силният сезон започва през юни. Не се посещава често от българи. Основните туристи са американци, особено по Коледа, франзуци и руснаци.
Канкун напомня за Слънчев бряг и с това не спечели любовта ми от пръв поглед. Но плажът на хотела беше приказен и се влюбих веднага. Бял пясък, палми, син океан – картичка. Нямаше много хора на плажа, лежиш си и се рееш. Ето какво виждахме докато си лежим.
Действаше ми като медитация, да не правя нищо, само да наблюдавам и да слушам. Имах нужда от почивка – да лежа и нищо да не правя.
Хотелите са в “Зона хотелера” покрай океана и всеки е обособил нещо като собствен плаж, макар че плажовете са държавни, безплатни и всеки може да ги посещава. Малко вероятно е някой от улицата да дойде на плажа на хотела. А и на улицата има само туристи, които си имат плаж и басейн към техния хотел.
В курорта Канкун може да се правят 2 неща – плаж и купон. Първото е страхотно. Второто не го опитахме, защото заспивах в 10 вечерта, но ставах преди 6. То било страхотно да ставаш толкова рано – имаш много светли и слънчеви часове. За европейци е много лесно ранното ставане, защото е около 14 часа българско време.
Много ми харесаха птиците в Канкун. Не знам какъв вид са, но издаваха страхотни звуци, на които опитвах да подражавам винаги като ги чуех. Нещо като “ииииии”, та си “иииках” постоянно, а Милото ми се смееше.
Хареса ми градския транспорт – е, такова нещо не мислех, че ще напиша някога. Градският транспорт в София ме хвърля в ужас от Студентските ми години, макар че харесвам метрото и може би нещата са се променили (не използвам транспорт в София отдавна).
В Канкун автобусите са мания. Може да им махнеш докато вървиш по улицата и веднага те вземат. Може да кажеш къде да те спрат като просто отидеш до шофьора и кажеш името на хотел или нещо известно. В градския транспорт се чувстваш човек, а не натрапник. Автобусите са раздрънкани, няма климатик, но са чисти. И карат с 80-90 км/час, джигити! При едно возене младеж свиреше на китара и пътниците му припяваха – романтика 🙂
Силно препоръчвам градския транспорт на Канкун, едно возене е около 1 лев.
Още нещо, което мислех, че никога няма да напиша – харесах бюфетите, защото имах драма с храната в Канкун. Не навсякъде говорят английски и първия ден срещнах трудност да си поръчам храна. Водих следния разговор, аз на английски, мексиканците на испано-английски с кимане и усмивки:
– Аз съм вегетарианка, има ли храна за мен?
– Да, такос с пиле, със свинско, с телешко.
– Ама аз съм вегетаринка …. 😀
В друго заведение се зарадвах, че имаше такос с риба (имахa меню на английски), която обаче беше панирана, нещо като бухтичка с малко риба 😀 Не се сетих, че рибата може да се панира.
Или пък салата, която пише, че има майонезен сос, морски дарове и аз си представям зелена салата, морски дарове, и бял дресинг с майонеза. А то идва издълбан ананас и морски дарове в майонеза 😉
Бюфетите ме спасиха – виждаш какво има, ако ти харесва, вземаш си.
Мексико има чудесна храна, но я приготвят по начин, който не консумирам. Свикнала съм по-голяма част от храната ми да е сурова, не готвя в традиционния смисъл (примерно, ако готвя боб, той е просто варен и го добавям към салата). Но ако човек е свикнал да яде готвено, мисля че ще му хареса.
Мексиканците използват мноооого кориандър и лук. Обаче лукът е бял, с бяла люспа, и не е така лют като нашия. Традиционно е като седнеш на заведение и веднага да ти донесат панер с начос (тортила чипс), купичка със ситно нарязани домати и лук (в равни количества) и кориандър. Има и купичка лют сос, понякога 2 люти соса – един отровно лют и един търпимо лют, като винаги предупреждават, кой е отровният 😉 Също може да донесат и купичка с Гаукамоле, което е с кориандър.
Изненадах се, че различните видове питки всъщност не са винаги от царевица, ядат доста пшенични. Царевичните са много малки, колкото длан и за моя вкус са тестени, искат още 5 минути печене. В малко по-големите супер маркети имат нещо като линия за пици, само че пекат такива питки и ги пакетират. Мексиканците си вземат по пакетче за вкъщи. Също до касите има такива питки, наред с обичайните сладки боклуци.
Мексиканците се хранят много зле за моите разбирания 🙁 Чипсът (картофен) е много популярен и пият много газирани напитки. Храната е много мазна. На излизане от магазина мексиканците носят в ръка чипс и голяма бутилка Пепси.
Аз съм манго маниак и попаднах в рая на мангото. Имаше 4 вида манго, бях яла само 2. Всеки ден си купувахме манго, изстудено в хладилника, мания!
В дясно, е дребно жълто манго с кисел вкус, но е и сладко – не бях виждала и опитвала такова, стана ми любимо.
Тук съм снимала всички видове манго. В България, в кварталния плод зеленчук, има най-десния вид – силно червен и жълт е, в бг му казват Аеро Манго, но според мен това не е истинското му име. В Мексико беше доста по-малко от това, което купувам в София, но на вкус е същото. В ляво е най-малко любимият ми вид, продълговат и с форма на клюн на токан. Също е супер вкусно, просто другите видове ми харесват повече.
В супермаркетите има страхотни стекове от различно месо, ярко червено, не знам дали го боядисват. Също щандовете за риба са много богати. Направи ми впечатление, че чистят рибата прилежно (в България едва ли не трябва да им се моля в магазина, при положение, че има бележка, че предлагат чистене на риба).
Изобщо мексиканците са много мили и вършат работата си качествено. Много е чисто навсякъде. Едва ли цапат по-малко, а и туристите цапат много, но постоянно се чисти и няма боклуци никъде. В магазините, където има храна, персоналът е с мрежа за коса (да не падат косми), ръкавици и маска за уста. Магазини за храна има в Down town (центъра на града, различно е от Зона Хотелера). В Зона Хотелера има супермаркети с вода, газирани напитки, чипсове и други опаковани.
Имахме смешен разговор в Down town. Картата ни беше частична и не знаехме дали сме в центъра на града:
– Накъде е центърът на града?
– Вие сте в центъра на града.
🙂 Центърът на Канкун не е като център на град както сме свикнали в Европа. Постройките са ниски, пръснати – по американски. Няма архитектура, изглежда някак обикновено или може би за такова кратко време аз нямах очи за необикновеното. Но пък споменах ли колко мили и топли са мексиканците 🙂 И руснаци са минали през Down town Канкун 😀
Успяхме да се организираме и за малко култура. Ходихме до Chichen Itza – останки от град на Маите. Това е едно от новите 7 чудеса на света. Много хубаво място, препоръчвам да се разгледа, ако имаш път натам. Изпра ни як дъжд и добре, че бяхме с единствената агенция, която се беше сетила да раздаде огромни чадъри – при този климат според мен е задължително, защото често вали за кратко.
След дъжда изскочиха едни големи комари и накацаха бялата ми нощница (според Милото съм облечена с нощница или още чул 😉 според мен съм облечена със светли, широки дрехи, които ме пазят от жегата и от изгаряне).
Станахме мокри кокошки. Моят екип е от лен, фино обработен и като се намокри крачола най-долу, веднага се просмуква влага нагоре. Романтична снимка.
Пирамидата в Chichen Itza е много яка. Освен, че е триизмерен календар, има едно място пред нея като започнеш да пляскаш и връща ехо като крясък на птица.
Туристите много се радвахме и пляскахме 😀
Силно се впечатлих от играта на топка. В града се е запазило игрището. Играе се със 7 кг топка от каучук (гидът каза rubber, но може би каучук има предвид), която се посреща с тялото – бедра, колена, рамене, глава – не може със стъпала и длани. Представи си да посрещнеш 7 кг топка в ребрата, главата или даже с коляно. Много хора умирали по време на тази игра (колко изненадващо). Целта е да се вкара топката в ринг накрая на игрищито. Играта продължавала 24 часа и накрая победителят го убиват в церемония по жертвоприношение – това е чест! Т.е. ако останеш жив по време на играта, после те награждават със жертвоприношение, сладури 🙂
Край града на маите има хубав хотел, където хапнахме на бюфет. Прекалих с папая, боб, риба, салата. Много вкусно.
Има и хубав магазин за сувенири (и това мислех, че никога няма да напиша, защото не съм фен на финтифлюшки). В Канкун не ми хареса, че навсякъде има пъстри сувенири, които на мен ми крещяха “произведено в Китай”, изглеждаше ми като битак. В магазина в Chichen Itza всичко е ръчна изработка и част от приходите отиват за поддръжка на мястото.
Много ми хареса камъче от обсидиан (вулканично стъкло). Като го видях и имах желание да го държа в шепа. Променя си окраската в зависимост от светлината. Взехме си едно камъче и екстремно люти сосове за Милото. Мисля да си държа камъчето до лаптопа и да го хващам от време на време докато работя – действа ми добре и да не докосвам лютите сосове на Милото – действа ми зле 😉
Островът на жените (isla Mujeres, исла мухерес)
На Карибите Европейците са облагодетелствани, защото с ранното ставане до обяд може да са на плаж, след обед да правят турове по интереси.
(изглед Канкун от океана)
Един след обед се качихме на ферибот до Исла Мухерес, където още като стъпих почувствах любов от пръв поглед. Това е мястото за мен! Изкарахме само 4 часа, ноооо много ми хареса.
Тесни улички, постройките са една до друга, хубав плаж, заведенията бяха с атмосфера, хората говореха английски и знаеха какво е непанирана риба 😉
Пих супер силна Маргарита с кафе докато гледахме палмите и океана. Много яко! На Исла Мухерес всичко е малко, близо, уютно и кипро.
В Зона Хотелера Канкун всичко е голямо, далече и широко. Исла мухерес е с душа. Зона Хотелера Канкун е туризъм. Може би е лично усещане. Милото каза, че Исла Мухерес е като Гръцки остров.
Имаше и котки, слаби, с дълги крака. Прииска ми се да остана повече там. Топъл климат, уют, котки, звучи, като мое място. Снимах си и обява за недвижими имоти, хареса ми идеята да живея тук…
За любителите на морски забавления има много. Гмуркане, воден парк, тур с посещение на пещери. И нещо любопитно, в района реките са подземни, няма надземни реки. Разходка с лодка с прозрачно дъно (което нямаше време да опитаме). На много места се предлагат наемане на лодки и включване в турове и няма смисъл от предварително организиране от България. Рай за гмуркачи и риболовци. На Исла Мухерес видяхме, че след няколко дни ще има състезание по лов на риба меч. Наградата беше 1 милион песос, което е над 100 000 лева.
Изненадах се от цените в Канкун – близки са до цените в София, даже мисля че е по-евтино. Ако се купува храна от магазина е много по-евтино. За пример килограм манго е 2 лв, доматите и те толкова (но не са хубав сорт). Милото каза, че месото е по-евтино от България. Американските супер маркети Walmart и Costco са много популярни за пазар. Има и местни вериги. Но не попаднахме на пазар за плодове и зеленчуци както сме свикнали на открити пазари в България.
Туристическите зони и големите градове са безопасни. В Канкун забелязахме полиция и военни, но в района няма проблеми с престъпността. В някои райони на Мексико е опасно заради борбата с нарко трафикантите.
Иска ми се да видя повече от Мексико (без войните между нарко картелите).
