Завърнахме се от тридневна почивка на остров Амолиани, Халкиди, Гърция. Измързелувахме си мързелуването – спане, плаж, хапване.
Точно такава почивка исках, пълен релакс, издържах и си пуснах лаптопа само за 2 часа за 3 дни!!! Това е постижение за мен, при положение, че първото нещо, за което питам във хотела е “Има ли Wi Fi” :D.
Пътувахме с кола, 5 часа е от София. Пътят не е дълъг, но има много завои и се кара бавно. Тръгнахме 1 ден след големия трафик и се върхнаме 1 ден след него, така че на границите минавахме транзитно без опашки, нямаше и задръствания. Приятна компания, хубав път, бъра бъра 100 чадъра и времето неусетно лети 🙂 Спряхме в едно градче да хапнем – октопод и Гръцка салата, следващите дни само това ядох, безумно вкусно!
От Трипити се хваща ферибот за Амолиани. Понеже пристигнахме към 23 часа си потърсихме къде да спим в Трипити, което не съм сигурна дали е градче или само пристанище за фериботи. Попаднахме на приятен хотел, даже имаше и Wi Fi ;). На сутринта пихме кафе на брега на плажа, имахме включена закуска, която никога не ям, но пък беше до 11 часа и поне кафето да ползваме.
Преди да си тръгнем се заговорихме с управителя на хотела, грък, който ни предупреди, че има пророчество за война между Гърция и Турция, в която България ще е замесена, защото Руските войски ще минават през нея. Забавно е да научиш пророчество докато си плащаш сметката в хотела 😉
От Трипити до Амолиани е 15 минути с ферибот, буквално се виждат с невъоръжено око острова и сушата. Островът е малък около 2.5х2.5 км. Пристигнахме и започнахме обиколка за нещо за спане.
Фенове сме на хотел с гледка и се оглеждахме в къщите на първа линия. Навсякъде имаше надписи на български и се чуваше български говор. Все едно си бяхме в България.
Минавайки покрай една сладкарница чух “Руми” и се обърнах да видя мен ли викат. Изненада, Влади (колега, с който си мерихме плочките на Камен дел) с компания. Поканиха ни в техния хотел – Demi studios.
Това са големи стаи с кът за готвене, пред всяка стая има маса със столове, шезлонги. Може да си готвиш и да си правиш барбекю. Намира се на високо и има страхотна гледка към един от заливите на Амолиани.
Виж каква гледка към сутрешното кафе, как да не си блееш с часове!
Веднага си харесахме този плаж, защото нямаше хора. Обичам безлюдни плажове, на които единственият звук е този на вълните и птиците – действа ми като терапия. Мога да чета цял ден и да слушам вълните. Имам нужда да си изпразня главата и да не чувам музика, говор и всякакви човешки звуци. Четох вторите три книги на Труди Канаван, “Изменникът Шпионин“. Ако обичаш магьосници, препоръчвам ги.
На плажа се забавлявахме с една функция за снимане на телефона. Задържаш пръст и прави 20 бързи снимки и издава звук като картечница.
Скачах, а Милото ме “стреляше”, получиха се забавни снимки.
На острова през деня карах на праскови/нектарини, понякога и малко кашкавал.
Вечерях октопод и Гръцка салата, за 3 дни не ми омръзна.
Салатите бяха мега обилно поляти със зехтин. Накрая на дъното оставаше супа от зехтин.
Пийнах и по чаша вино.
Този път не си наехме ATV и не разгледахме целия остров, много ни се мързелуваше, или поне на мен 😉
Островът е много китен. Плажовете са с бял пясък. Вилите са страхотни, с много цветя.
Чао, Амолиани, пак ще дойдем 🙂
Върнахме се в София късно вечерта. На сутринта започна един шантав ден. След 2-3 глътки кафе изхвърчах да закарам колата на паркинг, че предната вечер много късно се прибрахме и не ми се ходеше. Прибрах се, започнах да работя и нещо привлече вниманието ми към рамото – я, май имах кърлеж. Отидох в Пирогов, било бебе кърлеж, гладничко 😀 Извадиха го, биха ми ваксина Тетанус, сега 20 дни ще си меря температурата и ще следя за всякакви симптоми на неразположение, обриви. След 20 дни ще се изследвам за Лаймска болест, било много малко вероятно, но за всеки случай.
След това работих няколко часа и събирах сили за първа тренировка след 4 дни почивка – тези тренировки много ги внимавам, за да не получа на другия ден силна мускулна треска. Обикновено тренирам и в хотел, ноо …
Преди да тръгнем на почивка се сдобих с нов лост за набирания и от радост се понабирах повече. Събудих се в Трипити с много остра болка около дясната лопатка – явно бях претренирала и се обади хроничната ми травма. Почти 3 години не я бях усещала, е сега поне знам колко набирания понасям. Започвам да напредвам бавно и постепенно, надявам се до Нова година да мога да правя 10 без почивка.
Като се върнах в София веднага звъннах на масажиста, при който ходя, и се разбрахме отворен час, когато се освободи да ми звънне.
Та след кърлежа и работата реших да подготвя нова тренировка за фитнес клуба – 10 упражнения, всяко по 100 повторения и се преминава към следващото или общо 1000 повторения. Бруталничка и дългичка – над 40 минути е. След това започнах да пиша за Амолиани и точно написах текста и започнах снимките, звънна телефона и изхвърчах на масаж (2 часа!).
Стана късно и с Милото седнахме за вечеря навън. Както си вечеряхме, нещо го бодна, поглеждам – кърлеж. Хайде в 1 часа посред нощ пак в Пирогов. В 2 часа си легнах с книжка, но направо заспах над буквите. Шантав ден.
Днес съм наспана и довършвам “Спагетеното меню” за фитнес клуба, благодаря за търпението!
Страхотен ден ти желая, Прекрасна! Силна, здрава и секси 🙂
